13 апр. 2014 г., 00:43
Безгрижно детство
БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО
В бащината родна къща
с две липи отпред,
често спомени ме връщат -
сбъркани, без ред.
Виждам детство подранило,
майчица добра,
бащиното лице мило,
галеща ръка.
Виждам дворчето с цветята,
старата асма,
лудите игри с децата,
с плач и веселба.
О, години, тъй далечни,
безгрижни, добри,
що останахте вий вечни
скъпи спомени?
© Анка Келешева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
...някак носталгично,но те кара да се усмихнеш
всеки пази в себе си такива спомени
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Защо си толкова далече?
Дали бе много подранило
или пък аз съм стара вече?
Ах, спомените ти чудесни
все още пълнят тишинага,
във твоите игри и песни
утеха търся за душата.
Къде остана , детство славно?
Защо при тебе все се връщам?
Животът свършва , а незнайно,
защо все тебе аз прегръщам.
Благодаря, Елена, за хубавия коментар.
Весели празници!