13 апр. 2014 г., 00:43

Безгрижно детство

784 0 2

БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО

 

В бащината родна къща

с две липи отпред,

често спомени ме връщат -

сбъркани, без ред.

 

Виждам детство подранило,

майчица добра,

бащиното лице мило,

галеща ръка.

 

Виждам дворчето с цветята,

старата асма,

лудите игри с децата,

с плач и веселба.

 

О, години, тъй далечни,

безгрижни, добри,

що останахте вий вечни

скъпи спомени?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Къде остана детство , мило?
    Защо си толкова далече?
    Дали бе много подранило
    или пък аз съм стара вече?
    Ах, спомените ти чудесни
    все още пълнят тишинага,
    във твоите игри и песни
    утеха търся за душата.
    Къде остана , детство славно?
    Защо при тебе все се връщам?
    Животът свършва , а незнайно,
    защо все тебе аз прегръщам.
    Благодаря, Елена, за хубавия коментар.
    Весели празници!
  • ...някак носталгично,но те кара да се усмихнешвсеки пази в себе си такива спомени

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....