13.04.2014 г., 0:43

Безгрижно детство

778 0 2

БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО

 

В бащината родна къща

с две липи отпред,

често спомени ме връщат -

сбъркани, без ред.

 

Виждам детство подранило,

майчица добра,

бащиното лице мило,

галеща ръка.

 

Виждам дворчето с цветята,

старата асма,

лудите игри с децата,

с плач и веселба.

 

О, години, тъй далечни,

безгрижни, добри,

що останахте вий вечни

скъпи спомени?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Къде остана детство , мило?
    Защо си толкова далече?
    Дали бе много подранило
    или пък аз съм стара вече?
    Ах, спомените ти чудесни
    все още пълнят тишинага,
    във твоите игри и песни
    утеха търся за душата.
    Къде остана , детство славно?
    Защо при тебе все се връщам?
    Животът свършва , а незнайно,
    защо все тебе аз прегръщам.
    Благодаря, Елена, за хубавия коментар.
    Весели празници!
  • ...някак носталгично,но те кара да се усмихнешвсеки пази в себе си такива спомени

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....