13.04.2014 г., 0:43

Безгрижно детство

771 0 2

БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО

 

В бащината родна къща

с две липи отпред,

често спомени ме връщат -

сбъркани, без ред.

 

Виждам детство подранило,

майчица добра,

бащиното лице мило,

галеща ръка.

 

Виждам дворчето с цветята,

старата асма,

лудите игри с децата,

с плач и веселба.

 

О, години, тъй далечни,

безгрижни, добри,

що останахте вий вечни

скъпи спомени?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Къде остана детство , мило?
    Защо си толкова далече?
    Дали бе много подранило
    или пък аз съм стара вече?
    Ах, спомените ти чудесни
    все още пълнят тишинага,
    във твоите игри и песни
    утеха търся за душата.
    Къде остана , детство славно?
    Защо при тебе все се връщам?
    Животът свършва , а незнайно,
    защо все тебе аз прегръщам.
    Благодаря, Елена, за хубавия коментар.
    Весели празници!
  • ...някак носталгично,но те кара да се усмихнешвсеки пази в себе си такива спомени

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....