Безгрижно детство

13.04.2014 г., 0:43 ч.

Поезия » За деца

546 0 2

БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО

В бащината родна къща

с две липи отпред,

често спомени ме връщат -

сбъркани, без ред.

Виждам детство подранило,

майчица добра,

бащиното лице мило,

галеща ръка.

Виждам дворчето с цветята,

старата асма,

лудите игри с децата,

с плач и веселба.

О, години, тъй далечни,

безгрижни, добри,

що останахте вий вечни

скъпи спомени?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2014-04-14T15:49:19+03:00

Къде остана детство , мило?
Защо си толкова далече?
Дали бе много подранило
или пък аз съм стара вече?
Ах, спомените ти чудесни
все още пълнят тишинага,
във твоите игри и песни
утеха търся за душата.
Къде остана , детство славно?
Защо при тебе все се връщам?
Животът свършва , а незнайно,
защо все тебе аз прегръщам.
Благодаря, Елена, за хубавия коментар.
Весели празници!
els (Елена Гъдева)

2014-04-14T00:08:40+03:00

...някак носталгично,но те кара да се усмихнешвсеки пази в себе си такива спомени