БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО
В бащината родна къща
с две липи отпред,
често спомени ме връщат -
сбъркани, без ред.
Виждам детство подранило,
майчица добра,
бащиното лице мило,
галеща ръка.
Виждам дворчето с цветята,
старата асма,
лудите игри с децата,
с плач и веселба.
О, години, тъй далечни,
безгрижни, добри,
що останахте вий вечни
скъпи спомени?
© Анка Келешева All rights reserved.
всеки пази в себе си такива спомениimperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
