18 окт. 2007 г., 14:23

Безхлебен

948 0 18
На лъжата ударих шамара,
почервеня едната и страна,
въвлякла мъжа ми в комара,
профукал парите-храна!
С какво ще се храним, съпруже?
Няма на диети да минавам!
Айде, няма да се лъжем,
при майка мисля да си заминавам!
И децата с мен ще взема,
та какъв баща си ти?
Безхлебен да се връща вкъщи.
Куфарите стягам, ти - мълчи!
Проигра ни всички на комар,
заложи препитание и вяра,
сам ще си във тоз кошмар,
глупостта ти няма мяра!
Айде, помогни със куфара!
Не виждаш ли, че ми тежи?
По-зла е думата от удара,
достойнството ти свлечено лежи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...