Oct 18, 2007, 2:23 PM

Безхлебен

  Poetry
946 0 18
На лъжата ударих шамара,
почервеня едната и страна,
въвлякла мъжа ми в комара,
профукал парите-храна!
С какво ще се храним, съпруже?
Няма на диети да минавам!
Айде, няма да се лъжем,
при майка мисля да си заминавам!
И децата с мен ще взема,
та какъв баща си ти?
Безхлебен да се връща вкъщи.
Куфарите стягам, ти - мълчи!
Проигра ни всички на комар,
заложи препитание и вяра,
сам ще си във тоз кошмар,
глупостта ти няма мяра!
Айде, помогни със куфара!
Не виждаш ли, че ми тежи?
По-зла е думата от удара,
достойнството ти свлечено лежи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...