16 сент. 2023 г., 11:52

Безидейно стихотворение

474 0 0

Искам да направя стих,

ала за какво да пиша?

Може би за бриза тих,

който край морето тича?

 

Или за върха красив,

извисил се над скалите –

стръмен, с лоб мъглив и див,

родно място на орлите?

 

Или пък за моя град,

настанил се сред полето?

Бе доскоро жив и млад,

а сега – градче, в което

 

рядко детски смях звъни

и без мол, тролей, хотели,

доживяват своите дни

баби, чичовци и лели.

 

Как сега да избера

тема, дето ще сполучи?

Туй преди да разбера,

гледай, стих се е получил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Дунеловски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...