16.09.2023 г., 11:52

Безидейно стихотворение

468 0 0

Искам да направя стих,

ала за какво да пиша?

Може би за бриза тих,

който край морето тича?

 

Или за върха красив,

извисил се над скалите –

стръмен, с лоб мъглив и див,

родно място на орлите?

 

Или пък за моя град,

настанил се сред полето?

Бе доскоро жив и млад,

а сега – градче, в което

 

рядко детски смях звъни

и без мол, тролей, хотели,

доживяват своите дни

баби, чичовци и лели.

 

Как сега да избера

тема, дето ще сполучи?

Туй преди да разбера,

гледай, стих се е получил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...