16.09.2023 г., 11:52

Безидейно стихотворение

471 0 0

Искам да направя стих,

ала за какво да пиша?

Може би за бриза тих,

който край морето тича?

 

Или за върха красив,

извисил се над скалите –

стръмен, с лоб мъглив и див,

родно място на орлите?

 

Или пък за моя град,

настанил се сред полето?

Бе доскоро жив и млад,

а сега – градче, в което

 

рядко детски смях звъни

и без мол, тролей, хотели,

доживяват своите дни

баби, чичовци и лели.

 

Как сега да избера

тема, дето ще сполучи?

Туй преди да разбера,

гледай, стих се е получил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...