меланхолик (Йордан Серафимов)
6 165

21 нояб. 2023 г., 18:01

Безименна

Поэзия » Авторская песня

638 2 1

Гола

без романтика,

остана май

тъгата.

Старостта

безпомощно

блъска през

стената.

Черните

ми страхове -

във душата

метастази,

тъжните ни

светове,

само

красотата

пази.

Черна

сянката дойде,

и целуна ти

ръцете,

четките

заплакали,

са и жалят

цветовете.

Пътят

сгънат

е на две,

и смъртта

не е далече,

мислите ни

счупени,

няма да ни

пречат

вече...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬