Безименна
Гола
без романтика,
остана май
тъгата.
Старостта
безпомощно
блъска през
стената.
Черните
ми страхове -
във душата
метастази,
тъжните ни
светове,
само
красотата
пази.
Черна
сянката дойде,
и целуна ти
ръцете,
четките
заплакали,
са и жалят
цветовете.
Пътят
сгънат
е на две,
и смъртта
не е далече,
мислите ни
счупени,
няма да ни
пречат
вече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
