меланхолик (Йордан Серафимов) меланхолик (Йордан Серафимов)
6 165
Nov 21, 2023, 6:01 PM

Безименна

635 2 1

Гола 

без романтика,

остана май

тъгата.

Старостта

безпомощно

блъска през

стената.

 

Черните

ми страхове - 

във душата

метастази,

тъжните ни 

светове,

само 

красотата

пази.

 

Черна

сянката дойде,

и целуна ти

ръцете,

четките

заплакали,

са и жалят

цветовете.

 

Пътят

сгънат

е на две,

и смъртта 

не е далече,

мислите ни

счупени,

няма да ни

пречат 

вече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0