Гола
без романтика,
остана май
тъгата.
Старостта
безпомощно
блъска през
стената.
Черните
ми страхове -
във душата
метастази,
тъжните ни
светове,
само
красотата
пази.
Черна
сянката дойде,
и целуна ти
ръцете,
четките
заплакали,
са и жалят
цветовете.
Пътят
сгънат
е на две,
и смъртта
не е далече,
мислите ни
счупени,
няма да ни
пречат
вече...
© Йордан Серафимов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
