Сред поле в сребриста пелена
хлътнал гроб обраснал в бурен
и над него в тази пущина
нито кръст, ни знак е турен,
да напомня за човека –
за Родината пролял кръвта.
Пътник ако някой ден се спре
най-случайно тука, във този край,
на чий гроб цветя да сложи
и поклон да стори, не ще знай!
Ни глас, ни звук, ни стон. Пустота!
Кът забравен, чужд и мъртъв, ...