Aug 17, 2010, 9:17 PM

Безименни гробове 

  Poetry » Civilian
1351 0 0
Сред поле в сребриста пелена
хлътнал гроб обраснал в бурен
и над него в тази пущина
нито кръст, ни знак е турен,
да напомня за човека –
за Родината пролял кръвта.
Пътник ако някой ден се спре
най-случайно тука, във този край,
на чий гроб цветя да сложи
и поклон да стори, не ще знай!
Ни глас, ни звук, ни стон. Пустота!
Кът забравен, чужд и мъртъв, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Random works
: ??:??