Сред поле в сребриста пелена

хлътнал гроб обраснал в бурен

и над него в тази пущина

нито кръст, ни знак е турен,

да напомня  за човека –

за Родината пролял кръвта.

Пътник ако някой ден се спре

най-случайно тука, във този край,

на чий гроб цветя да сложи

и поклон да стори, не ще знай!

Ни глас, ни звук, ни стон. Пустота!

Кът забравен, чужд и мъртъв,

тягостна и тежка тишина.

Само нейде там зловещо вий

пес самотен в тъмнината

и за миг поспре се, и пак забий

той муцуна към луната.

Гроб незнаен, пуст и хлътнал...

Пътниче, ако дойдеш, поседни

ти на камъка до гроба

и сведи глава, и замълчи.

Почести отдай на воина,

паднал за народна свобода.

Той бе воинът, убит при щурм,

от девета плевенска дружина.

По чело целуна го с куршум

вражеската карабина...

Тук бе ад, картечен лай и зной

и шрапнел подир шрапнела.

Гръд до гръд гореща. Кървав бой

и земя окървавена.

И „ура” се носело навред

тук сред голите полета,

и „ за знамето на нож, напред –

за Родината момчета!”...

Във неспирния и победен щурм,

там при Дойран – не далече,

в устрем срещаха с гърди куршум

славно нашите момчета.

Ето на, цял век почти подир –

гроба им е веч забравен –

и сред чуждата, незнайна шир

заличен е – изоставен...

Днеска мене много ме боли

за честта ни съкрушена,

че забравели сме вече ний

светостта ù съкровена.

За честта на наший флаг свещен

и за прослава на страната,

братя, слава, вечна слава вам –

паднали за свободата.

Гробът ви забравен пантеон

е на българската слава

там при Дойран – Одрин, Балатон,

чак от Булаир до Драва –

слава! Вечна слава вам, герои! –

напоили със кръвта си

всяка педя родна пръст във бой,

в бой прославен с врага ни...

По поля, баири и навред,

дето нашите момчета

кръв проляха, Родино, за теб,

още носи се: ”Ура, Напред!” –

там по бойните полета.

Не за своя полза – келепир,

не за лаври те умряха,

ни за златния телец – кумир

смело към смъртта вървяха.

Родино, за теб умряха...

20.07.2010 г.