19 мар. 2015 г., 19:16

Безимие

Поэзия » Философская

1.1K 1 20

Знам

ще отмина след пороите
безплодно сбит във участта си,
преди да ме погуби поривът
и ме затвори във кръвта си.

Нетленно ще ме прекосява
една нелъкатушна линия
и пътят ми ще се здрачава
над собственото ми безимие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Мерси за вниманието ви, Доче и Лъвице! Трогнахте ме.
А на теб, Лъвице благодаря и за това, че оцени текста ми.

Честита пролет и на двете ви! Светло пролетно настроение и успехи!

2015-03-22T01:08:13+02:00
лъвче (Лъки)

Какъв съвпад на лирически и автор!
Ето това е истинският Мисана- до болка откровен, смирен, с очи обърнати навътре в себе си!Фотон в сърцето на вселената!
Моите адмирации за дълбоката философия и прекрасно поднесена идея, Младене!
Благодаря за хубавата поезия!

2015-03-21T08:40:42+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"нелъкатушен" стих като вината
случайно кацнала на грешния прозорец.
И в опита да стигне светлината
забравя, че небето е над покрива...

И тъгата ти отива,Мисане.

2015-03-21T01:29:57+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти за тези хубави думи, Рада!

2015-03-21T01:09:24+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви от сърце, Ивелина, Руми, Латинка и Пламена, за вниманието и за хубавите думи и пожелания!

Честита пролет от мен! Да ви носи здраве, светло настроение и много късмет!

2015-03-20T20:07:58+02:00