vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
19 mar 2015, 19:16

Безимие

1.1K 1 20

 

Знам

 

ще отмина след пороите
безплодно сбит във участта си,
преди да ме погуби поривът
и ме затвори във кръвта си.

Нетленно ще ме прекосява
една нелъкатушна линия
и пътят ми ще се здрачава
над собственото ми безимие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Мерси за вниманието ви, Доче и Лъвице! Трогнахте ме.
    А на теб, Лъвице благодаря и за това, че оцени текста ми.

    Честита пролет и на двете ви! Светло пролетно настроение и успехи!
  • лъвче (Лъки)
    лъвче (Лъки)
    Какъв съвпад на лирически и автор!
    Ето това е истинският Мисана- до болка откровен, смирен, с очи обърнати навътре в себе си!Фотон в сърцето на вселената!
    Моите адмирации за дълбоката философия и прекрасно поднесена идея, Младене!
    Благодаря за хубавата поезия!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "нелъкатушен" стих като вината
    случайно кацнала на грешния прозорец.
    И в опита да стигне светлината
    забравя, че небето е над покрива...

    И тъгата ти отива,Мисане.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря ти за тези хубави думи, Рада!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря ви от сърце, Ивелина, Руми, Латинка и Пламена, за вниманието и за хубавите думи и пожелания!

    Честита пролет от мен! Да ви носи здраве, светло настроение и много късмет!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0