Mar 19, 2015, 7:16 PM

Безимие

1.1K 1 20

 

Знам

 

ще отмина след пороите
безплодно сбит във участта си,
преди да ме погуби поривът
и ме затвори във кръвта си.

Нетленно ще ме прекосява
една нелъкатушна линия
и пътят ми ще се здрачава
над собственото ми безимие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси за вниманието ви, Доче и Лъвице! Трогнахте ме.
    А на теб, Лъвице благодаря и за това, че оцени текста ми.

    Честита пролет и на двете ви! Светло пролетно настроение и успехи!
  • Какъв съвпад на лирически и автор!
    Ето това е истинският Мисана- до болка откровен, смирен, с очи обърнати навътре в себе си!Фотон в сърцето на вселената!
    Моите адмирации за дълбоката философия и прекрасно поднесена идея, Младене!
    Благодаря за хубавата поезия!
  • "нелъкатушен" стих като вината
    случайно кацнала на грешния прозорец.
    И в опита да стигне светлината
    забравя, че небето е над покрива...

    И тъгата ти отива,Мисане.
  • Благодаря ти за тези хубави думи, Рада!
  • Благодаря ви от сърце, Ивелина, Руми, Латинка и Пламена, за вниманието и за хубавите думи и пожелания!

    Честита пролет от мен! Да ви носи здраве, светло настроение и много късмет!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....