19.03.2015 г., 19:16 ч.
Безимие
Знам
ще отмина след пороите
безплодно сбит във участта си,
преди да ме погуби поривът
и ме затвори във кръвта си.
Нетленно ще ме прекосява
една нелъкатушна линия
и пътят ми ще се здрачава
над собственото ми безимие...
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Какъв съвпад на лирически и автор!
Ето това е истинският Мисана- до болка откровен, смирен, с очи обърнати навътре в себе си!Фотон в сърцето на вселената!
Моите адмирации за дълбоката философия и прекрасно поднесена идея, Младене!
Благодаря за хубавата поезия! -
"нелъкатушен" стих като вината
случайно кацнала на грешния прозорец.
И в опита да стигне светлината
забравя, че небето е над покрива...
И тъгата ти отива,Мисане. -
Благодаря ти за тези хубави думи, Рада!
-
Благодаря ви от сърце, Ивелина, Руми, Латинка и Пламена, за вниманието и за хубавите думи и пожелания!
Честита пролет от мен! Да ви носи здраве, светло настроение и много късмет! -
Умееш с малко думи да постигаш голям ефект.
Поздрави и от мен, Мисан! -
Напълно споделям написаното от Стойна, че ''всичко е в Божиите ръце'',
на човека е дадена свободна воля и той сам избира своя път!
Мисана, поздравявам те! -
Много ми хареса! Кратко, но много казващо; докосващо и размислящо!
Звучиш нежно и различно! -
Ще постъпиш естествено според собствената си воля, Елица. Не виждам с какво те ограничава фактът, че си поместила нещо в коментарното поле, да го публикуваш после и в блога си. Но ти си знаеш най-добре. Изказах само едно мнение за твоята поезия, което е свързано с искреното ми възхищение, но ти не си готова да повярваш в искреността ми.
Желая ти приятен ден!
Благодаря ви, Ани, Ели, Василка и Миночка, за вниманието и за хубавите думи /на Василка и Миночка/! Трогнахте ме.
Хубав ден за всяка една от вас и вдъхновено перо! -
След теб остават пътища и вятър,
неизречени думи и вопли до край,
но в една драсната чертица само-
вселената тебе ще познае...!
Харесах и те поздравявам! -
Мисията всеки ще изпълни в тоз живот, но знам, че ще остане написаното от теб и ще говори твоята болка! Поздрав!
-
Благодаря за високата оценка, Мисана.
Повече няма да пиша подобни импровизации в коментарното поле, направо ще си ги публикувам в Блога.
Истината е, че съм ползвала много твои мотиви и съм ти задължена...
Поздрави! -
Да, идеята на последния коментар е очевидно да се употреби думата безумие. В тази връзка пояснявам, че има 2 съществено различни вида безумие. При първия от тях сивото мозъчно вещество е под долната граница на нормата, а при втория - над горната граница на нормата, което го трансформира в нещо по-висше от ума!
-
Винаги съм твърдял, че си уникална и гениална поетеса, Елица. И ти винаги си посрещала с недоверие думите ми, считайки ги за хипербола или за подигравка. Но какво да направя като винаги доказваш правотата им с конкретното си творчество, както е и в този случай. Пишеш леко и чисто като Моцарт по произволно зададена тема, а това впечатлява.
Радвам се, че си сътворила толкова хубаво стихотворение. Достави ми неизразима наслада. Обичам естетиката, а когато тя е дадена като дарба - свише, я обожавам. Благодаря ти за вниманието!
Мерси за мъдрите думи, Илко! Споделеното от теб е чистата истина.
Голяма благодарност, че прочете и одобри!
Среднощен поздрав и на теб!
Благодаря за вниманието, Светла /swestan/ и лека вечер от мен! -
Твоята тиха меланхолия, Поете!
***
Със порива ще си отида,
в борба със всички ветрове.
И, като бисерче във мида",
ще спра край морски брегове.
Към мен вълните ще прииждат,
ще ме залива дъх солен.
Като в просъница ще виждам
вълшебни водни светове.
И може би ще се прераждам
във нови форми на живот.
Защото ще си тръгна жадна
за най-човешката любов.
Благодаря за провокираните мисли и чувства!
Поздрави! -
Благодаря за кратките, но съдържателни думи, Евелина!
Мерси, Тони! Всичко е в Божиите ръце, но и в нашите, защото сме създадени по образ и подобие на Бога!
И аз ти благодаря, Ренета, за вниманието.! Но онова, което казах за теб е самата истина. Лично аз се радвам, че тази истина харесва поне на мен.
Мерси, Таня! Трогнат съм от казаното. Мъдри думи споделяш за мисията и за връзката й с любовта. В моите разбирания, като една компонента на мисията, извън казаното от теб, виждам и опита да опровергаем света /изразявам се експлицитно, но съм сигурен, че ме разбра/. Владимир Башев казва в едно свое известно стихотворение:
"Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени..."
Особено ме зарадва твоят положителен отзив и поради обстоятелството, че в един друг сайт член на този сайт, с ник на птица, оплю яростно тази творба и й писа най-ниската възможна оценка, обвинявайки ме в словоблудство, поради употребата на хрумналото ми нетрадиционно "безимие".
Желая на всички вдъхновено перо! -
Първото, което ми хрумва е "Суета на суетите, всичко е суета и гонене на вятъра". Но ще ти кажа нещо подобно на онова, което ми написа ти преди малко и което е мое верую... Сам по себе си човешкият живот е едно нищо, ако няма "мисия". И смятам, че основната мисия на всеки е да обича и да бъде обичан. Семейство, деца, приятели, любим... Любовта е над всичко! А тя често върви ръка за ръка със смирението.
Без да претендирам за изчерпателност, мисля, че тук си различен и предварително моля за извинение, ако съм пропуснала друго подобно стихотворение. За това специално, те поздравявам! -
Даа...безпристрастната /трудно постижима/ самонаблюдателност:
"Това обръщане на огледалото ! -
Потъването в други светове,
когато всичко ни изглежда малко,
преди покоят да ни окове."....
............................
"Това умиране на дребни късове-
строшени спомени, в очакван път,
надеждата, че още не е късно,
че пясъчните струи ще се спрат!..."
Поздравявам и благодаря за доста по-ранния комплимент, Мисана!
п.п. не помня автора /много отдавна беше/на горе цитираното от мен. -
Такъв е пътят на човешкия живот:ще се отидем след пороите,
една нетленна линия ще ни прекосява и пътят .
. Нищо не можем да променимни - малко по малко ще се скъсява житейският ни път над собственото ни безимие...
Всичко по-нататък е в Божиите ръце! -
Невероятен стих..., сила и сподавена болка...!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А на теб, Лъвице благодаря и за това, че оцени текста ми.
Честита пролет и на двете ви! Светло пролетно настроение и успехи!