Безкрайно е кратка вселената…

Във малките тихи моменти,

когато я искаш. Леко я взимаш

в обятията си. Неземно е…

Безкраен е нейният поглед,

емералдово блеснал. Лудост е,

когато го впери във теб…

Умираш в нюанси от чувства…

Безкрайни косите са. Нейните

топли къдрици… Обагрени

в нюанси от въглен. Разпалени

краски препускат в съзнанието…

Безкрайни са нейните устни,

в усмивка разцъфнали. Тихо е…

Когато целува те чувствено,

в душата препускат тайфуни.

Безкрайно е времето. Спряло

за миг да погледа. Изгарящо

чакам те. Луната изгряла е

вече. Безкрайност влудяваща.