Безкрайности
Безкрайно е кратка вселената…
Във малките тихи моменти,
когато я искаш. Леко я взимаш
в обятията си. Неземно е…
Безкраен е нейният поглед,
емералдово блеснал. Лудост е,
когато го впери във теб…
Умираш в нюанси от чувства…
Безкрайни косите са. Нейните
топли къдрици… Обагрени
в нюанси от въглен. Разпалени
краски препускат в съзнанието…
Безкрайни са нейните устни,
в усмивка разцъфнали. Тихо е…
Когато целува те чувствено,
в душата препускат тайфуни.
Безкрайно е времето. Спряло
за миг да погледа. Изгарящо
чакам те. Луната изгряла е
вече. Безкрайност влудяваща.
© Христо Стоянов All rights reserved.
