25.06.2022 г., 8:02 ч.

Безкрайности 

  Поезия » Любовна
617 1 1

Безкрайно е кратка вселената…

Във малките тихи моменти,

когато я искаш. Леко я взимаш

в обятията си. Неземно е…

 

Безкраен е нейният поглед,

емералдово блеснал. Лудост е,

когато го впери във теб…

Умираш в нюанси от чувства…

 

Безкрайни косите са. Нейните

топли къдрици… Обагрени

в нюанси от въглен. Разпалени

краски препускат в съзнанието…

 

Безкрайни са нейните устни,

в усмивка разцъфнали. Тихо е…

Когато целува те чувствено,

в душата препускат тайфуни.

 

Безкрайно е времето. Спряло

за миг да погледа. Изгарящо

чакам те. Луната изгряла е

вече. Безкрайност влудяваща.

 

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??