19 февр. 2015 г., 14:49

Безкрая

Поэзия » Философская

1.6K 0 23

Този ден ще измине...
Когато проскърцат звездите
и ни отворят по някой капак към небето,
от него остава
безкрайният сив полумесец на изморената истина.
... Шумят коридорите...
По тях се изкачват очите нагоре.
Но има ли смисъл да молим известното...?

Премества се погледът в тъмния фокус,
с който Безкрая прониква от бездната...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vedrina (Марина Стоянова)

!!!!!!!!!!!

2018-08-11T14:50:18+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти, Стефане!

Лека нощ и попътни творчески ветрове!

Мерси за вниманието, Василе! Хубава неделя и благосклонна нова седмица от мен.

Благодаря ти за вниманието Моника /Moncheva/! Трогнат съм.

Честита баба Марта! Здраве и късмет!

2015-02-22T01:54:42+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти, Руми! Трогна ме дълбоко. За мен е предостатъчно, че си прочела този текст. За един автор няма по-ценно от това да узнае, че текст написан от него не е отишъл на халос в небитието. А ти ми дари тази радост.

Хубава вечер от мен и много, много, успехи ти желая!

2015-02-22T00:58:36+02:00
rumbic (Руми)

Не коментирах, понеже четейки твоите произведения, не винаги успявам да намеря думи, с които да опиша това, което съм почувствала!
Поздравявам те!

2015-02-22T00:16:38+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря за вниманието, Руми!

Благодаря ти за толкова хубавите думи, Николай!

Желая ви здраве и творчески успехи!

2015-02-21T19:54:52+02:00