19.02.2015 г., 14:49

Безкрая

1.6K 0 23


Този ден ще измине...

Когато проскърцат звездите
и ни отворят по някой капак към небето,
от него остава
безкрайният сив полумесец на изморената истина.
... Шумят коридорите...
По тях се изкачват очите нагоре.
Но има ли смисъл да молим известното...?

Премества се погледът в тъмния фокус,
с който Безкрая прониква от бездната...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!!!!!!!
  • Благодаря ти, Стефане!

    Лека нощ и попътни творчески ветрове!

    Мерси за вниманието, Василе! Хубава неделя и благосклонна нова седмица от мен.


    Благодаря ти за вниманието Моника /Moncheva/! Трогнат съм.

    Честита баба Марта! Здраве и късмет!
  • Благодаря ти, Руми! Трогна ме дълбоко. За мен е предостатъчно, че си прочела този текст. За един автор няма по-ценно от това да узнае, че текст написан от него не е отишъл на халос в небитието. А ти ми дари тази радост.

    Хубава вечер от мен и много, много, успехи ти желая!
  • Не коментирах, понеже четейки твоите произведения, не винаги успявам да намеря думи, с които да опиша това, което съм почувствала!
    Поздравявам те!
  • Благодаря за вниманието, Руми!

    Благодаря ти за толкова хубавите думи, Николай!

    Желая ви здраве и творчески успехи!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...