Feb 19, 2015, 2:49 PM
Безкрая
Този ден ще измине...
Когато проскърцат звездите
и ни отворят по някой капак към небето,
от него остава
безкрайният сив полумесец на изморената истина.
... Шумят коридорите...
По тях се изкачват очите нагоре.
Но има ли смисъл да молим известното...?
Премества се погледът в тъмния фокус,
с който Безкрая прониква от бездната...
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
!!!!!!!!!!!
-
Благодаря ти, Стефане!
Лека нощ и попътни творчески ветрове!
Мерси за вниманието, Василе! Хубава неделя и благосклонна нова седмица от мен.
Благодаря ти за вниманието Моника /Moncheva/! Трогнат съм.
Честита баба Марта! Здраве и късмет! -
Благодаря ти, Руми! Трогна ме дълбоко. За мен е предостатъчно, че си прочела този текст. За един автор няма по-ценно от това да узнае, че текст написан от него не е отишъл на халос в небитието. А ти ми дари тази радост.
Хубава вечер от мен и много, много, успехи ти желая! -
Не коментирах, понеже четейки твоите произведения, не винаги успявам да намеря думи, с които да опиша това, което съм почувствала!
Поздравявам те! -
Благодаря за вниманието, Руми!
Благодаря ти за толкова хубавите думи, Николай!
Желая ви здраве и творчески успехи! -
Длъжен съм да ти благодаря, Елица, за тези точни думи, казани по повод създадената, от един зле възпитан човек, ситуация!
И искам да добавя още нещо - от себе си. Тук има само един субект, който прави опити да манипулира сайта. Това не съм аз, а безочливият грубиянин Цветански, който освен пиянски ругатни и изрази като "лизане на задници" и "вазелин" не знае други думи. Един човек страдащ от синдрома на сквернословието, известен като болест на Жил де ла Турет, засягащ речевия център на Вернике в мозъка. Има медицински центрове за лечение, където този човек може да пробва да се лекува, ако вече не е късно за това, но нито аз, нито останалите сме длъжни да търпим безкрайните му ругатни и псувни. Той хвърля върху мен долни клевети, че си служа с ласкателни коментари. Една гнусна лъжа. Моите коментари са винаги по същество и в повечето случаи критични, а точно той е долнопробен ласкател. Става така, че един крадец крещи публично: Дръжте крадеца.
Привеждам явните му пресни примери на ласкателство:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=334917#comments
ekstasis (Михаил Цветански): 16-02-2015г. 23:45
Много яко...Поздравления!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=337128#comments
ekstasis (Михаил Цветански): 19-02-2015г. 18:30
Хубаво написано! Поздрави!!!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=338789#comments
ekstasis (Михаил Цветански): 14-02-2015г. 16:05
Страхотно истинско! Поздравления!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=338567#comments
ekstasis (Михаил Цветански): 12-02-2015г. 17:13
Аплодисменти!
и т.н.
Няма нищо конкретно в тези коментари. Те са единствено засвидетелстване на тотално възхищение, за да се получи в замяна същото.
Нека всеки, който се интерисува, внимателно да прегледа коментарите на този постоянно клеветящ ме човек. Тогава ще се види, че единствените му критични коментари са към мен, или към хора, които са ме коментирали с позитивно мнение. Всички останали негови коментари са явни хвалебствия, за да получи аналогичен ответ. -
Цветански, поведението на Мисана не е в разрез с Правилника на сайта. Затова мисля, че никой няма право да го ревизира и да му приписва мотиви. Ако целта на Мисана е да ни манипулира, ние защо се поддаваме? Да не сме малолетни? Всеки е отговорен за това, което публикува - като стихове и коментари.
За смисъла на творбите му: ако някой не ги разбира или не ги харесва, значи ли, че трябва да му се обясняват чрез ученически анализ?
Аз, например, не разбирам ето този стих, който е публикуван на страницата "Ерато" ("Уикенд - 19-то издание:
Слепи очи
мисъл без път -
гладна хиена.
Тлееща плът -
сянка строшена.
Дом без врата -
цвят в полумрака.
Стон през нощта -
кошута плаха.
Звездни лъчи -
ек от подкова.
Слепи очи.
Мед.
И...отрова.
Просто се доверявам на компетентността на екипа, който го е одобрил, и се старая да открия достойнствата му.
Не издигам собствения си вкус като критерий за оценка.
Поезията се развива и трябва да следим новите тенденции - като съдържание и форма.
Казвам това, защото се чувствам лично засегната от твоите нападки. -
Благодаря за вниманието ти, Райна! Ти вече коментира това стихотворение в стихове бг, а това, че отдели време и тук за него, силно ме трогва.
Благодаря и на теб, Исмаиле, че имаш достойнството и моралната сила да кажеш в очите на един човек, чието хоби е да псува на всяка втора дума и да говори за "лизане на задници", език безкрайно вулгарен, по-лош и от кръчмарски и недопустим за литературен сайт, истината за него. А тя е печална. Аз лично не открих в творбите му нищо заслужаващо внимание от художествена гледна точка, освен безнадеждно остаряла поетика от 60-те години на миналия век, писана значително по-умело от редица други автори. От това го боли най-много - че повтаря несръчно известни имена. -
Не искам, името ми да се произнася за щяло и нещяло от духовно опожарен
индивид, неистово отдаден на едничкото си желание, да бъде забелязан от другите.
Пламен Пожаров, за мен е чест, да бъда оръженосец на творец, чиито поетични текстове предизвикват вятърните ти мелници на завистта, осъдени от Всевишния на поетическо безветрие! -
Младене , мога да ти направя психохарактеристика, болен си от болестта на професор Вучков- заболяване - желание за внимание. Трябва ли да ти лижа задника, като другите - питам или имам право да изразя собствено мнение за стиховете ти - бръщолевици, с които ловиш коментарни мухи. Ако ме предизвикаш, ще напредеш най-вероятно нови бримки на вдъхновени мили почитатели, което искрено ти желая. И искам да те попитам - защо стих на Илко Илиев който е мн по-добър от твоя има по малко харесвания...впрегни гъзолизната си философия и ми отговори, Мисана...ако можеш, аз имам отговор - просто ти снасят яйца да люпиш коментари, поете...
Колко романтично и ехидно. Пламен Огнянов точно сега е време да влезе в ролята на Санчо Панса.... а ти си Дон Кихот де ла гъзолинча.. -
Когато някой стигне до прозрението приписвано на Сократ: "Аз знам, че нищо не знам", това говори похвално за него. Но когато направи така, че и всички извън него да узнаят, че той не знае нищо, както е в твоя случай Цветански, това вече не само, че не е похвално, а е тъжно и достойно за съжаление.
П.С. И не си прави труда пак да пишеш в коментарното ми поле. Казах ти всичко, което си струва да чуеш. -
Ако те срещна на моята маса, Младене, бих ти казал следното: Сократ, учителя на Платон е казал"Аз знам, че нищо не знам" - това е висшето проявление на мъдростта и смирението, но ти ми казваш, че всичко знаеш, значи си на противоположната посока . Остани там, знаейки всичко и някой ден ще разбереш, че вазелинът в коментарите ти е твоята поезия.
-
Със всеки следващ подобен коментар, Цветански, ти си правиш характеристика, каквато и най-добрите ученици на Фройд и Юнг не биха могли да ти направят. Лошото е, че тази характеристика те изобличава.
Но продължавай в същия дух. Злобата и непоносимостта на един човек към друг е най-уродливото явление на този свят. Те се раждат само от едно - омразата към Другостта. Не съм от твоята кръчма Цветански. Няма да ме срещнеш между седналите по масите там. А ти само тях чувстваш близки. Но аз нямам вина за това. -
Росица, моите уважения кум теб и коментиращите гуруто на сайта, кажи , обясни ми кое е впечатляващо като философия, щото на мен не ми връзва... Каквото съм чел се изпчрпва и не мога да разбера размаха на фундаменталния философ Мисана, който си чеше знанията за да впечатли някого като теб. Аз съм готов да се примоля на Бох Мисана, ако ми обясни ценностите на този свят, ама не него не са му ясни изобщо.Той ви лови като мухи, неразбиращи духовните пътеки...ще ме извиняваш. Ако толкова ви е мил и драг, абонирайте се за коментарите му, което всъщност е вашата цел. Росица...не можеш да ме заблудиш...знаеш в правото има един закон - невинен до доказване на противното. Мисана Ви дава илюзията за известност, за читаемост, казва ви какви невероятни неща сте написали... Обективните закони казват истините, кой какво и как е написал. Мен не ми пука за Мисанизма в този сайт...рано или късно ще бъде разобличен, защото автора не казва нищо със стиховете си, но пуска филизи към мн. хора. Берете си лозите и си пийте виното... хак да ви е Мисана, остави Илко и Бенелина - ти там си бос и гол и не ти е ясно...ама хич. И нарочно ги вкарваш в разговора , за да ме опетниш... те прекалено добре ме познават, Учителю на малоумщини... и няма да дръзнат да застанат срещу мен , защото знаят че съм прав. Дори да ти пише коментари, Илко знае, че си мазник, както и Бемнелина, че си кюмбе от мазни тъпотии... Иначе може и да ми се изрепчат - мислиш ли че ми пука, духовнико с три 666
-
Цветански, нали беше дал мъжка дума, че повече няма да ме коментираш.
Това го заяви пред целия сайт и то съвсем наскоро. Както виждаш аз не те коментирам. Сайтът е достатъчно голям, за да "плуваме" в несъседни коридори и да не сблъскваме. Отдавна разбрах очевидната истина, че твоите таланти са не в поезията, а в писането на заплашителни писма в Лични на дами, дръзнали да ме коментират и в оплюването честта на поети, които са на светлинни години пред теб в поезията, каквито са Райна Бенелина и Илко Поета. -
Мишо, съжалявам, че не разбираш стихотворенията на Мисана. Тази философска миниатюра за мен е впечатляваща. Дори и Таня Георгиева е признала това, дори и тя харесва някои от творбите на Мисана, макар че е много критична. Спомням си, че ти водеше "война" и с Димитър Никифоров. И ти, и Никифоров, и Мисана имате силни творби и сте интересни автори. Жалко е, че взаимно не можете да се понасяте. Дали пък не го правите нарочно - за реклама?
-
Айде стига с този, Мисана.... нищо особено не е стихът, не прикляквайте подмокряйки се от собствените си неосъзнатости. Мисана пише, ама духовните неща не са му ясни изобщо... само е чел за тях, докато е лъскал трите си шестици. Мен този автор няма с какво да ме впечатли, просто защото нищо не ми казва. Това че, щяло нещо да угасне, да се запали е нещо нормално. Големите ценностни изблици на поезията ги няма тук - да кажеш една непреходна истина с две думи или да сгърчиш самотата с няколко прости метафори. На мен не ми е интересен Мисана - този, който мисли само за коментарите и ближе задници.Той е ерудит, който спестява на близките си по перо забележките, и просто се мазни, за да върви панаира. Младене, каквото и да ми напишеш е без значение. Аз не се боря за репутация и както е казал Карл Юнг, ученикът на Фройд, задминал учителя си..."да се влияеш от чуждото мнение е психично заболяване".Храни се с коментари и теманета, невероятните "поети" ще ти отвърнат и ще викате ура... ти си гуру на този сайт от тшеславие и желанието за взаимно изпъкване , ще ви направи толкова близки. Аз съм притаен във величието на стиховете ти, Мисана. Само малоумните не разбират, че с тях не казваш нищо, а само си бръщолевиш по страховете. Бъди все ака поетичен, докато спра да се сещам, че има такова уродливо явление в сайта - мазен курбан с чесън от лъжи и лицемерие.
-
Благодаря ти, Елица! Казаното от теб ме кара да те чувствам духовно много близка. Сякаш по телепатичен начин отгатваш мислите ми и разбиранията ми за това - що е поезия! А тя за преобладаващата част от хората е нещо различно от онова, което е за мен. Разреши ми да те поздравя по този случай с любима моя мелодия:
https://www.youtube.com/watch?v=NHohRwMo2Gs -
С космически размах на мисли, чувства и въображение...
Находката - стилна особеност на цялата ти поезия, Мисана!
Поздрави! -
Въздействащ философски стих
и интересни метафори.
Поздрави и от мен! -
Благодаря за вниманието и за хубавите думи: Исмаиле, Таня, Роси, Ваня, Ивелина, Даниеле! Зарадвахте ме.
Приятна вечер и попътни ветрове във всички ваши начинания! -
"Когато проскърцат звездите"...голяма находка!
Интересен философски стих! -
"Когато проскърцат звездите
и ни отворят по някой капак към небето,
от него остава
безкрайният сив полумесец на изморената истина.
... Шумят коридорите..."
Този безкраен сив полумесец на изморената истина е запомняща се, въздействаща метафора. Поздравления за творбата!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
