11 мая 2019 г., 14:58

...безлунната нощ е горчива... 

  Поэзия » Пейзажная
327 3 7
Косите си мокри разплете
и спусна ги, чак до земята,
дъждът. И уми си ръцете,
подмамил лъжливо Луната.
Защо го последва послушно?
Нощта без Луна е сираче.
Дъждът се усмихва бездушно,
успял е света да разплаче.
Безсъница утрото чака
и пее звездите приспива.
В кафето спотайва се мрака,
безлунната нощ е горчива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??