Patrizzia (Надежда Ангелова)
2048 18094
11.05.2019 г., 14:58 ч.

...безлунната нощ е горчива... 

  Поезия » Пейзажна
252 3 8

Косите си мокри разплете
и спусна ги, чак до земята,
дъждът. И уми си ръцете,
подмамил лъжливо Луната.

 

Защо го последва послушно?
Нощта без Луна е сираче.
Дъждът се усмихва бездушно,
успял е света да разплаче.

 

Безсъница утрото чака
и пее звездите приспива.
В кафето спотайва се мрака,
безлунната нощ е горчива...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Марийче, Ангелче, Веси, благодаря ви!
  • Послушно ще последвам поредното твое бижу, Наденце! Поздрави!
  • " Нощта без Луна е сираче" - много ми хареса! Не искам горчиви безлунни безсъници, затова ще си чета стиховете ти, Наде!
  • Всичщо друго... Точно определение - той е всичко друго...
  • Пунктуацията ми е...Уф, та леле, сенсей, а ти си всичко друго, но не и лаик. Благодаря ти! Гавраил, Красе, винаги имате добра дума за мен. Благодаря ви!
  • Дъждът прибра Луната, а кафето нагарча...но с този стих мойто го подслади...Поздрави, Наде!
  • "Безлунната нощ е горчива",а до известна степен и "срамежлива".Сигурно има защо.
  • Хубаво...
    Луната е захарче - без нея кафето и нощта са горчиви.
    П.П. Според мен - технически пропуск. Запетая след "пее". Или тиренце.
    Отбелязвам като лаик в езика и поезията.
Предложения
: ??:??