11 мая 2007 г., 15:33

безмилостна любов

2.4K 0 5


Потъвам във очите сини -
мека и дълбока красота.
От сърцето бликат рими,
породени от голяма самота.

Колко хора трябва да излъжа,
че щастлива съм така
и към тази версия да се придържам,
знаейки, че въобще не е така.

Семейство имам вече:
животът ми от тебе ме отдалечи,
но не мога на сърцето си да заповядвам,
не мога да го карам да мълчи.

И в гроба си за теб ще мисля,
живота следващ пак на теб ще посветя,
но ще те накарам истински да ме обикнеш
с любов, оставаща и след смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...