11 мая 2007 г., 15:33

безмилостна любов

2.4K 0 5


Потъвам във очите сини -
мека и дълбока красота.
От сърцето бликат рими,
породени от голяма самота.

Колко хора трябва да излъжа,
че щастлива съм така
и към тази версия да се придържам,
знаейки, че въобще не е така.

Семейство имам вече:
животът ми от тебе ме отдалечи,
но не мога на сърцето си да заповядвам,
не мога да го карам да мълчи.

И в гроба си за теб ще мисля,
живота следващ пак на теб ще посветя,
но ще те накарам истински да ме обикнеш
с любов, оставаща и след смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...