безмилостна любов
Потъвам във очите сини -
мека и дълбока красота.
От сърцето бликат рими,
породени от голяма самота.
Колко хора трябва да излъжа,
че щастлива съм така
и към тази версия да се придържам,
знаейки, че въобще не е така.
Семейство имам вече:
животът ми от тебе ме отдалечи,
но не мога на сърцето си да заповядвам,
не мога да го карам да мълчи.
И в гроба си за теб ще мисля,
живота следващ пак на теб ще посветя,
но ще те накарам истински да ме обикнеш
с любов, оставаща и след смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Ангелова Всички права запазени
