1 апр. 2011 г., 22:38

Безмълвен крясък

Поэзия » Любовная

1.2K 0 5

              Във стаята привикнало сама,
              се лута безпосочно тишината,
              прииждащи минути се множат
              и раждат часове безмълвен крясък.

              На масата белее се листа,
              очите му във моите проглеждат,
              писалката докосва го.... и пак
              започвам да те пиша. За последно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Довереница (Дочка Василева)

Последното е предпоследно знам
(Така показва личният ми опит)
И в гладката и бяла тишина
ще зазвънят като маниста ноти...

2011-04-15T23:42:19+03:00
Laska (Ласка Александрова)

хубаво

2011-04-03T19:02:41+03:00
jabcheto (Влади Иванова)

Страхотно е, радвам се, че го прочетох!

2011-04-02T18:51:33+03:00
лъвче (Лъки)

Хубав стих!Поздравления!

2011-04-02T14:14:15+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Харесах!

2011-04-02T09:12:40+03:00