1 апр. 2011 г., 22:38

Безмълвен крясък 

  Поэзия » Любовная
987 0 6
Във стаята привикнало сама,
се лута безпосочно тишината,
прииждащи минути се множат
и раждат часове безмълвен крясък.
На масата белее се листа,
очите му във моите проглеждат,
писалката докосва го.... и пак
започвам да те пиша. За последно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Все права защищены

Предложения
: ??:??