Във стаята привикнало сама,
се лута безпосочно тишината,
прииждащи минути се множат
и раждат часове безмълвен крясък.
На масата белее се листа,
очите му във моите проглеждат,
писалката докосва го.... и пак
започвам да те пиша. За последно.
© Эоя Михова Все права защищены
(Така показва личният ми опит)
И в гладката и бяла тишина
ще зазвънят като маниста ноти...