1 апр. 2011 г., 22:38

Безмълвен крясък 

  Поэзия » Любовная
840 0 6

              Във стаята привикнало сама,
              се лута безпосочно тишината,
              прииждащи минути се множат
              и раждат часове безмълвен крясък.

              На масата белее се листа,
              очите му във моите проглеждат,
              писалката докосва го.... и пак
              започвам да те пиша. За последно.


© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??