Apr 1, 2011, 10:38 PM

Безмълвен крясък

Poetry » Love

1.2K 0 5

              Във стаята привикнало сама,
              се лута безпосочно тишината,
              прииждащи минути се множат
              и раждат часове безмълвен крясък.

              На масата белее се листа,
              очите му във моите проглеждат,
              писалката докосва го.... и пак
              започвам да те пиша. За последно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Довереница (Дочка Василева)

Последното е предпоследно знам
(Така показва личният ми опит)
И в гладката и бяла тишина
ще зазвънят като маниста ноти...

2011-04-15T23:42:19+03:00
Laska (Ласка Александрова)

хубаво

2011-04-03T19:02:41+03:00
jabcheto (Влади Иванова)

Страхотно е, радвам се, че го прочетох!

2011-04-02T18:51:33+03:00
лъвче (Лъки)

Хубав стих!Поздравления!

2011-04-02T14:14:15+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Харесах!

2011-04-02T09:12:40+03:00