Безмълвие
след един далечен sms
посветено
Безмълвие
Умираха последните ми залези,
безмълвно счупени в очите ми.
Подобно на разпятия, показани
са стълбовете. Но без зрители.
И жиците са празно петолиние,
безнотно зъзнещи във мъртво време
и вятърът пресъхнал е в зениците,
една сълза изплакана от мене,
за всички думи, дето са погребани,
преди да се родят и бъдат чути.
За всички недочакани вълнения,
изгубени в последните минути.
Мълчаха празните ми пътища,
които чакаха да видят смисъла
на всички пропиляни сънища,
на всичките усмивки... Не орисани.
16.02.2010
Венцислав Янакиев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислав Янакиев Все права защищены
