17 февр. 2010 г., 09:48

Безмълвие 

  Поэзия
1698 0 15
след един далечен sms
посветено
Безмълвие
Умираха последните ми залези,
безмълвно счупени в очите ми.
Подобно на разпятия, показани
са стълбовете. Но без зрители.
И жиците са празно петолиние,
безнотно зъзнещи във мъртво време
и вятърът пресъхнал е в зениците,
една сълза изплакана от мене,
за всички думи, дето са погребани, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Предложения
: ??:??