magnum (Венцислав Янакиев)
63 2042
17 feb 2010, 9:48

Безмълвие 

  Poesía
1195 0 15

                                                                                 след един далечен sms

                                                                                           посветено

 

                 Безмълвие

 

Умираха последните ми залези,

безмълвно счупени в очите ми.

Подобно на разпятия, показани

са стълбовете. Но без зрители.

 

И жиците са празно петолиние,

безнотно зъзнещи във мъртво време

и вятърът пресъхнал е в зениците,

една сълза изплакана от мене,

 

за всички думи, дето са погребани,

преди да се родят и бъдат чути.

За всички недочакани вълнения,

изгубени в последните минути.

 

Мълчаха празните ми пътища,

които чакаха да видят смисъла

на всички пропиляни сънища,

на всичките усмивки... Не орисани.

                       16.02.2010

          Венцислав Янакиев

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??