Безмълвие
след един далечен sms
посветено
Безмълвие
Умираха последните ми залези,
безмълвно счупени в очите ми.
Подобно на разпятия, показани
са стълбовете. Но без зрители.
И жиците са празно петолиние,
безнотно зъзнещи във мъртво време
и вятърът пресъхнал е в зениците,
една сълза изплакана от мене,
за всички думи, дето са погребани,
преди да се родят и бъдат чути.
За всички недочакани вълнения,
изгубени в последните минути.
Мълчаха празните ми пътища,
които чакаха да видят смисъла
на всички пропиляни сънища,
на всичките усмивки... Не орисани.
16.02.2010
Венцислав Янакиев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
