Feb 17, 2010, 9:48 AM

Безмълвие 

  Poetry
1696 0 15
след един далечен sms
посветено
Безмълвие
Умираха последните ми залези,
безмълвно счупени в очите ми.
Подобно на разпятия, показани
са стълбовете. Но без зрители.
И жиците са празно петолиние,
безнотно зъзнещи във мъртво време
и вятърът пресъхнал е в зениците,
една сълза изплакана от мене,
за всички думи, дето са погребани, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Random works
: ??:??