БЕЗМЪЛВИЯ
Не спастрих много тишини.
Една-единствена, в която,
печална, зимата вини
дъжда за идещото лято.
В избухналите цветове,
за бялото едва напомнящ –
жасминовият храст плете
уханията си бездомни.
Той тихо нощем над града
ще стелне нежна пелерина,
загърнал в мрак и самота
шептежа си, че теб те има.
© Валентина Йотова Все права защищены