8.03.2023 г., 18:44 ч.

Безмълвия 

  Поезия » Любовна
241 1 6

БЕЗМЪЛВИЯ

Не спастрих много тишини.
Една-единствена, в която,
печална, зимата вини
дъжда за идещото лято.

В избухналите цветове,
за бялото едва напомнящ –
жасминовият храст плете
уханията си бездомни.

Той тихо нощем над града
ще стелне нежна пелерина,
загърнал в мрак и самота
шептежа си, че теб те има.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??