БЕЗМЪЛВИЯ
Не спастрих много тишини.
Една-единствена, в която,
печална, зимата вини
дъжда за идещото лято.
В избухналите цветове,
за бялото едва напомнящ –
жасминовият храст плете
уханията си бездомни.
Той тихо нощем над града
ще стелне нежна пелерина,
загърнал в мрак и самота
шептежа си, че теб те има.
© Валентина Йотова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
