29 нояб. 2007 г., 11:13

Безмълвно

931 0 19

Безмълвно с теб се разделихме.

Гордостта ни думите прикри

и по очите сякаш се разкрихме,

че тръгнем ли, оставаме сами.

 

Безмълвно с теб се разделихме.

С надеждата за трепет нов,

така коварно се ранихме,

в името на новата любов.

 

Безмълвно с теб се разделихме.

За прошка никой май не бе готов.

За себе си единствено открихме,

мираж е мълчаливата любов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • !!!
    Браво!
  • Много ми хареса!
  • Критиката е непопулярна,но имаме нужда от нея.Тя ни кара да анализираме,да мислим и да се учим.Когато е креативна.В случая е точно така.Благодаря ви и очаквам още различни мнения.
  • На мен не ми се връзва миража за мълчаливата любов,след като е имало безмълвна раздяла...по горе
    но това е мое виждане-свързвам миража с други асоциации

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...