29.11.2007 г., 11:13

Безмълвно

928 0 19

Безмълвно с теб се разделихме.

Гордостта ни думите прикри

и по очите сякаш се разкрихме,

че тръгнем ли, оставаме сами.

 

Безмълвно с теб се разделихме.

С надеждата за трепет нов,

така коварно се ранихме,

в името на новата любов.

 

Безмълвно с теб се разделихме.

За прошка никой май не бе готов.

За себе си единствено открихме,

мираж е мълчаливата любов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • !!!
    Браво!
  • Много ми хареса!
  • Критиката е непопулярна,но имаме нужда от нея.Тя ни кара да анализираме,да мислим и да се учим.Когато е креативна.В случая е точно така.Благодаря ви и очаквам още различни мнения.
  • На мен не ми се връзва миража за мълчаливата любов,след като е имало безмълвна раздяла...по горе
    но това е мое виждане-свързвам миража с други асоциации

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...