Безмълвно с теб се разделихме.
Гордостта ни думите прикри
и по очите сякаш се разкрихме,
че тръгнем ли, оставаме сами.
Безмълвно с теб се разделихме.
С надеждата за трепет нов,
така коварно се ранихме,
в името на новата любов.
Безмълвно с теб се разделихме.
За прошка никой май не бе готов.
За себе си единствено открихме,
мираж е мълчаливата любов.
© Леонид Стоянов Всички права запазени