Безмълвно с теб се разделихме.
Гордостта ни думите прикри
и по очите сякаш се разкрихме,
че тръгнем ли, оставаме сами.
Безмълвно с теб се разделихме.
С надеждата за трепет нов,
така коварно се ранихме,
в името на новата любов.
Безмълвно с теб се разделихме.
За прошка никой май не бе готов.
За себе си единствено открихме,
мираж е мълчаливата любов.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
