Безмълвно с теб се разделихме.
Гордостта ни думите прикри
и по очите сякаш се разкрихме,
че тръгнем ли, оставаме сами.
Безмълвно с теб се разделихме.
С надеждата за трепет нов,
така коварно се ранихме,
в името на новата любов.
Безмълвно с теб се разделихме.
За прошка никой май не бе готов.
За себе си единствено открихме,
мираж е мълчаливата любов.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
