30 авг. 2006 г., 13:02

Безнадеждно

1.3K 0 13
Аз искам да говоря, но не мога.
Аз искам да мълча, ала уви,
надига се в душата ми тревога
и глас, готов да закрещи.


Но думите ми – вързани с окови,
гласът ми – плачещ и измъчен стон.
В душата си с мълчание говоря,
а иначе говоря мълчешком.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Също така и следващото публикувано! Поздравявам те!
  • Скъпа Вале, да не го обръщаме на форум, но честно казано останаха две-три седмици , и вече нямам търпение да се хваля!
  • За същото става въпрос Нали съм си любопитна
  • Добро утро, приятели! Отново ме зарадвахте! Благодаря ви!
    Вале, ако мислим за едно и също нещо - разбира се, дори ще бъде подкрепено с подобаващ снимков материал!
  • Красиво написано. Поздрави, Весела.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...