30 авг. 2006 г., 13:02

Безнадеждно

1.3K 0 13
Аз искам да говоря, но не мога.
Аз искам да мълча, ала уви,
надига се в душата ми тревога
и глас, готов да закрещи.


Но думите ми – вързани с окови,
гласът ми – плачещ и измъчен стон.
В душата си с мълчание говоря,
а иначе говоря мълчешком.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Също така и следващото публикувано! Поздравявам те!
  • Скъпа Вале, да не го обръщаме на форум, но честно казано останаха две-три седмици , и вече нямам търпение да се хваля!
  • За същото става въпрос Нали съм си любопитна
  • Добро утро, приятели! Отново ме зарадвахте! Благодаря ви!
    Вале, ако мислим за едно и също нещо - разбира се, дори ще бъде подкрепено с подобаващ снимков материал!
  • Красиво написано. Поздрави, Весела.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...