30 авг. 2006 г., 13:02

Безнадеждно

1.3K 0 13
Аз искам да говоря, но не мога.
Аз искам да мълча, ала уви,
надига се в душата ми тревога
и глас, готов да закрещи.


Но думите ми – вързани с окови,
гласът ми – плачещ и измъчен стон.
В душата си с мълчание говоря,
а иначе говоря мълчешком.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Също така и следващото публикувано! Поздравявам те!
  • Скъпа Вале, да не го обръщаме на форум, но честно казано останаха две-три седмици , и вече нямам търпение да се хваля!
  • За същото става въпрос Нали съм си любопитна
  • Добро утро, приятели! Отново ме зарадвахте! Благодаря ви!
    Вале, ако мислим за едно и също нещо - разбира се, дори ще бъде подкрепено с подобаващ снимков материал!
  • Красиво написано. Поздрави, Весела.

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...