Безнадеждно
Аз искам да мълча, ала уви,
надига се в душата ми тревога
и глас, готов да закрещи.
Но думите ми – вързани с окови,
гласът ми – плачещ и измъчен стон.
В душата си с мълчание говоря,
а иначе говоря мълчешком.
© Весела Георгиева All rights reserved.
, и вече нямам търпение да се хваля! 