30.08.2006 г., 13:02

Безнадеждно

1.3K 0 13
Аз искам да говоря, но не мога.
Аз искам да мълча, ала уви,
надига се в душата ми тревога
и глас, готов да закрещи.


Но думите ми – вързани с окови,
гласът ми – плачещ и измъчен стон.
В душата си с мълчание говоря,
а иначе говоря мълчешком.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса! Също така и следващото публикувано! Поздравявам те!
  • Скъпа Вале, да не го обръщаме на форум, но честно казано останаха две-три седмици , и вече нямам търпение да се хваля!
  • За същото става въпрос Нали съм си любопитна
  • Добро утро, приятели! Отново ме зарадвахте! Благодаря ви!
    Вале, ако мислим за едно и също нещо - разбира се, дори ще бъде подкрепено с подобаващ снимков материал!
  • Красиво написано. Поздрави, Весела.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...