11 нояб. 2009 г., 19:25

Безнадеждно

1.2K 2 8

Когато смъртта е най-желаното спасение,

а нямаш право на това...

Когато е изстинала кръвта във вените,

а тялото е веча без душа...

Когато всяка клетка е взривена,

а очите са стопени от солта...

Когато чувстваш, че си тленна,

а сърцето е попарено и свито, без крила...

 

Когато спазъм те пронизва

пак.

И пак!

И пак!!!

При всяка мисъл,

при всеки малък знак...

 

Когато гърлото те стиска

при всяка сянка и следа

оставена на пясъка,

оставена в снега...

 

Когато парят твойте мисли

и студена се отпуска безжизнена ръка

         от спомена за трясъка

         на твоята врата,

         когато за последен път

         видях те. Видях те в гръб...

Когато се е срутил твоят път...

 

Когато всичко нежно, чисто

е удавено в калта

и никой друг, а само ти си

тук - след бурята сама...

 

Тогава - нищо.

Нищо!

Нищо!!!

Не искаш вече от света,

освен за някой друг да има светлина.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Магдалена, благодаря за близоста и топлите думи..
  • водещо в това стихотворение е силното чувство...
    така се пишат хубавите, въздействащи стихове, с чувство...
    харесвам поезията ти, мила Лора...сърдечно те прегръщам.
  • Така е.
  • Благодаря за посещението и коментарите.
    Галена, думите ти бяха изключително ценни за мен.
  • Много мислих, преди да оставя коментара си тук. Заради преклонението пред чувството, родило тези стихове. Чувството е повече от чисто! Искрено! Неподправено и предизвикващо болката на съпреживяването. Друго искам да кажа - "Когато смъртта е най-желаното спасение..." - тогава със сигурност настъпва катарзисът след страданието и се отварят толкова много пътища! И това е потвърдено във финала на стихотворението -
    Нищо!!!
    Не искаш вече от света,
    освен за някой друг да има светлина.

    Благородство! Щом от Там се завръщаш със светлина за "някой друг" - светло сбъдване на мисълта ти! И благодаря за поуките, с които си тръгвам от тук.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...