Nov 11, 2009, 7:25 PM

Безнадеждно

  Poetry
1.2K 2 8

Когато смъртта е най-желаното спасение,

а нямаш право на това...

Когато е изстинала кръвта във вените,

а тялото е веча без душа...

Когато всяка клетка е взривена,

а очите са стопени от солта...

Когато чувстваш, че си тленна,

а сърцето е попарено и свито, без крила...

 

Когато спазъм те пронизва

пак.

И пак!

И пак!!!

При всяка мисъл,

при всеки малък знак...

 

Когато гърлото те стиска

при всяка сянка и следа

оставена на пясъка,

оставена в снега...

 

Когато парят твойте мисли

и студена се отпуска безжизнена ръка

         от спомена за трясъка

         на твоята врата,

         когато за последен път

         видях те. Видях те в гръб...

Когато се е срутил твоят път...

 

Когато всичко нежно, чисто

е удавено в калта

и никой друг, а само ти си

тук - след бурята сама...

 

Тогава - нищо.

Нищо!

Нищо!!!

Не искаш вече от света,

освен за някой друг да има светлина.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Магдалена, благодаря за близоста и топлите думи..
  • водещо в това стихотворение е силното чувство...
    така се пишат хубавите, въздействащи стихове, с чувство...
    харесвам поезията ти, мила Лора...сърдечно те прегръщам.
  • Така е.
  • Благодаря за посещението и коментарите.
    Галена, думите ти бяха изключително ценни за мен.
  • Много мислих, преди да оставя коментара си тук. Заради преклонението пред чувството, родило тези стихове. Чувството е повече от чисто! Искрено! Неподправено и предизвикващо болката на съпреживяването. Друго искам да кажа - "Когато смъртта е най-желаното спасение..." - тогава със сигурност настъпва катарзисът след страданието и се отварят толкова много пътища! И това е потвърдено във финала на стихотворението -
    Нищо!!!
    Не искаш вече от света,
    освен за някой друг да има светлина.

    Благородство! Щом от Там се завръщаш със светлина за "някой друг" - светло сбъдване на мисълта ти! И благодаря за поуките, с които си тръгвам от тук.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...