Безнадеждно
Когато смъртта е най-желаното спасение,
а нямаш право на това...
Когато е изстинала кръвта във вените,
а тялото е веча без душа...
Когато всяка клетка е взривена,
а очите са стопени от солта...
Когато чувстваш, че си тленна,
а сърцето е попарено и свито, без крила...
Когато спазъм те пронизва
пак.
И пак!
И пак!!!
При всяка мисъл,
при всеки малък знак...
Когато гърлото те стиска
при всяка сянка и следа
оставена на пясъка,
оставена в снега...
Когато парят твойте мисли
и студена се отпуска безжизнена ръка
от спомена за трясъка
на твоята врата,
когато за последен път
видях те. Видях те в гръб...
Когато се е срутил твоят път...
Когато всичко нежно, чисто
е удавено в калта
и никой друг, а само ти си
тук - след бурята сама...
Тогава - нищо.
Нищо!
Нищо!!!
Не искаш вече от света,
освен за някой друг да има светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
