Elda (Лора)
34 523
11.11.2009 г., 19:25 ч.

Безнадеждно 

  Поезия
800 1 8

Когато смъртта е най-желаното спасение,

а нямаш право на това...

Когато е изстинала кръвта във вените,

а тялото е веча без душа...

Когато всяка клетка е взривена,

а очите са стопени от солта...

Когато чувстваш, че си тленна,

а сърцето е попарено и свито, без крила...

 

Когато спазъм те пронизва

пак.

И пак!

И пак!!!

При всяка мисъл,

при всеки малък знак...

 

Когато гърлото те стиска

при всяка сянка и следа

оставена на пясъка,

оставена в снега...

 

Когато парят твойте мисли

и студена се отпуска безжизнена ръка

         от спомена за трясъка

         на твоята врата,

         когато за последен път

         видях те. Видях те в гръб...

Когато се е срутил твоят път...

 

Когато всичко нежно, чисто

е удавено в калта

и никой друг, а само ти си

тук - след бурята сама...

 

Тогава - нищо.

Нищо!

Нищо!!!

Не искаш вече от света,

освен за някой друг да има светлина.

 

© Лора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Магдалена, благодаря за близоста и топлите думи..
  • водещо в това стихотворение е силното чувство...
    така се пишат хубавите, въздействащи стихове, с чувство...
    харесвам поезията ти, мила Лора...сърдечно те прегръщам.
  • Така е.
  • Благодаря за посещението и коментарите.
    Галена, думите ти бяха изключително ценни за мен.
  • Много мислих, преди да оставя коментара си тук. Заради преклонението пред чувството, родило тези стихове. Чувството е повече от чисто! Искрено! Неподправено и предизвикващо болката на съпреживяването. Друго искам да кажа - "Когато смъртта е най-желаното спасение..." - тогава със сигурност настъпва катарзисът след страданието и се отварят толкова много пътища! И това е потвърдено във финала на стихотворението -
    Нищо!!!
    Не искаш вече от света,
    освен за някой друг да има светлина.

    Благородство! Щом от Там се завръщаш със светлина за "някой друг" - светло сбъдване на мисълта ти! И благодаря за поуките, с които си тръгвам от тук.

  • Много е тъжно и много силно.
  • Да бъде Светлина!
  • Истинска е болката! Изтръпваш...но трябва да продължиш...да - просто трябва... дори и да не е заради себе си.
    А човек е по-силен... дори и от тази болка!
    Много е силно!
Предложения
: ??:??