23 окт. 2006 г., 10:41

Безнадеждно...

Поэзия

789 1 3

Проникват черни пипала -
     отровни мисли и лъжи,
        безмерна болка и тъга
                в сърцето...
И в мен крещи една душа,
      разкъсана от скръб и страх,
         премазана от мрак и студ
           и тънеща в несрета...
Прокапват кървави сълзи...
Въздишки ронят се в тъма...
В уплаха вие звезден сън...
Сиротна лута се мечта...
Във пустош тъне светъл лъч...
Пустинен звън звънти в нощта...
Порой от мисли - носи студ
и смръзва моята душа.
В изгарящ ад
              - безмълвен стон...
В окалян път
              - прекършен клон...
В изгнил живот
             - бездомен стих...
В сковаващ мрак
            - самотен вик...
В пропукан спомен
            - смях заровен...
и впити черни пипала...
...акорд последен...
...Тишина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.