Oct 23, 2006, 10:41 AM

Безнадеждно...

  Poetry
784 1 3
Проникват черни пипала -
     отровни мисли и лъжи,
        безмерна болка и тъга
                в сърцето...
И в мен крещи една душа, 
      разкъсана от скръб и страх,
         премазана от мрак и студ
           и тънеща в несрета...
Прокапват кървави сълзи...
Въздишки ронят се в тъма...
В уплаха вие звезден сън...
Сиротна лута се мечта...
Във пустош тъне светъл лъч...
Пустинен звън звънти в нощта...
Порой от мисли - носи студ
и смръзва моята душа.
В изгарящ ад
              - безмълвен стон...
В окалян път
              - прекършен клон...
В изгнил живот
             - бездомен стих...
В сковаващ мрак
            - самотен вик...
В пропукан спомен
            - смях заровен...
и впити черни пипала...
...акорд последен...
...Тишина...
  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...