Безнадеждно...
отровни мисли и лъжи,
безмерна болка и тъга
в сърцето...
И в мен крещи една душа,
разкъсана от скръб и страх,
премазана от мрак и студ
и тънеща в несрета...
Прокапват кървави сълзи...
Въздишки ронят се в тъма...
В уплаха вие звезден сън...
Сиротна лута се мечта...
Във пустош тъне светъл лъч...
Пустинен звън звънти в нощта...
Порой от мисли - носи студ
и смръзва моята душа.
В изгарящ ад
- безмълвен стон...
В окалян път
- прекършен клон...
В изгнил живот
- бездомен стих...
В сковаващ мрак
- самотен вик...
В пропукан спомен
- смях заровен...
и впити черни пипала...
...акорд последен...
...Тишина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
