Безоблачни мечти
Незнайни друми, улички незнайни
мечти рисуват, кътчета потайни -
там някъде, в отминалите дни
танцуват щуро детските ми дни.
По-чисти са от момини сълзи,
по-ярки и от слънчеви лъчи,
по-топли от оджака в селска соба,
уютни като майчина утроба.
Минават дни, годините отлитат,
а спомените идват, без да питат.
Обгръщат ни с ръцете на дете.
Как топло е туй детско сърчице!
А колко лесно, колко просто е
да вярваме, да имаме криле...
Децата мерят с обич, с малко зрънце,
затуй сияе в детството им слънце.
Защо ли ни е нужно да порастваме?!
И да сме скучни, и да се надрастваме!
Безоблачно щастливи сме, нали,
щом още пазим детските мечти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златка Чардакова Все права защищены
