Безоблачни мечти
Незнайни друми, улички незнайни
мечти рисуват, кътчета потайни -
там някъде, в отминалите дни
танцуват щуро детските ми дни.
По-чисти са от момини сълзи,
по-ярки и от слънчеви лъчи,
по-топли от оджака в селска соба,
уютни като майчина утроба.
Минават дни, годините отлитат,
а спомените идват, без да питат.
Обгръщат ни с ръцете на дете.
Как топло е туй детско сърчице!
А колко лесно, колко просто е
да вярваме, да имаме криле...
Децата мерят с обич, с малко зрънце,
затуй сияе в детството им слънце.
Защо ли ни е нужно да порастваме?!
И да сме скучни, и да се надрастваме!
Безоблачно щастливи сме, нали,
щом още пазим детските мечти!
© Златка Чардакова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубав стих! Поздравления!
-
Пази детското в себе си, Злати. Сбъдвай детските си мечти, спомени и дни! Поздравления!
-
Това от опит знам, че е така 😊
Поздравявам те. -
Успеем ли да съхраним детското в себе си, на щастието ще му е уютно в нас. Хареса ми стихотворението ти, Злати! Съчетавай мъдростта на възрастта с детския порив!
-
"Защо ли ни е нужно да порастваме?!
И да сме скучни, и да се надрастваме!
Безоблачно щастливи сме, нали,
щом още пазим детските мечти!"
Великолепен стих! Наистина, защо ни трябваше да порастваме...? Но има един парадоксален принцип - за да останеш същият е необходимо да се променяш. Това е законът на Дао. Поздравление, Ромашка! Много топлота и мъдрост носи стихотворението ти.
П.П. Благодаря ти, че подкрепи последния ми скромен стих. Успешна нова седмица! -
Сърдечно благодаря, Таня!
-
Много, много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Слънчеви в вдъхновени почивни дни!