14.05.2023 г., 21:12 ч.

Безоблачни мечти 

  Поезия » Гражданска
168 4 8

Незнайни друми, улички незнайни

мечти рисуват, кътчета потайни -

там някъде, в отминалите дни

танцуват щуро детските ми дни.

 

По-чисти са от момини сълзи,

по-ярки и от слънчеви лъчи,

по-топли от оджака в селска соба,

уютни като майчина утроба.

 

Минават дни, годините отлитат,

а спомените идват, без да питат.

Обгръщат ни с ръцете на дете.

Как топло е туй детско сърчице!

 

А колко лесно, колко просто е

да вярваме, да имаме криле...

Децата мерят с обич, с малко зрънце,

затуй сияе в детството им слънце.

 

Защо ли ни е нужно да порастваме?!

И да сме скучни, и да се надрастваме!

Безоблачно щастливи сме, нали,

щом още пазим детските мечти!

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младене, Дани, Георги, Тони, Таня, благодаря, че прочетохте и харесахе!
    Слънчеви в вдъхновени почивни дни!
  • Хубав стих! Поздравления!
  • Пази детското в себе си, Злати. Сбъдвай детските си мечти, спомени и дни! Поздравления!
  • Това от опит знам, че е така 😊
    Поздравявам те.
  • Успеем ли да съхраним детското в себе си, на щастието ще му е уютно в нас. Хареса ми стихотворението ти, Злати! Съчетавай мъдростта на възрастта с детския порив!
  • "Защо ли ни е нужно да порастваме?!
    И да сме скучни, и да се надрастваме!
    Безоблачно щастливи сме, нали,
    щом още пазим детските мечти!"

    Великолепен стих! Наистина, защо ни трябваше да порастваме...? Но има един парадоксален принцип - за да останеш същият е необходимо да се променяш. Това е законът на Дао. Поздравление, Ромашка! Много топлота и мъдрост носи стихотворението ти.

    П.П. Благодаря ти, че подкрепи последния ми скромен стих. Успешна нова седмица!
  • Сърдечно благодаря, Таня!
  • Много, много ми хареса!
Предложения
: ??:??